Очакване

Прекрачваш във ранимата ми вечер.
Извайвам те по спомени в дланта си.
Пристъпваш тихо, носиш цяла вечност
по грапавата ос на безпорядъка ми.

Луната е лимонено зелена.
Какво ли нощем шепотът й значи?
Откривам във дланта си уморено
от пепел свят, събран набързо в здрача,

и плетен мост от кротко спряло време
с въжета от увиснало очакване,
над два-три океана разгневени,
солено от очите ми прокапали...