Ела

Капчици роса по пръстите ти,
сякаш там нощувал си в тревата;
искам да те хвана и да тръгваме,
тук е само кал и мръсен пясък.

Страх те е да тръгнеш с мен по мръкнало ?
Идвай, аз говоря си с тревата;
стъпвам леко, знам къде са тръните,
пръв по здрач приятел ми е вятърът.

Виж луната колко нежно свети,
клоните разлистили ни махат;
знам, в гората тъмни са пътеките,
мрачно е... По-силна съм от мрака.