tag:blogger.com,1999:blog-38458986196891767482024-03-14T09:23:07.684+02:00Проблясъциоттук - оттам ...Unknownnoreply@blogger.comBlogger357125tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-17751960634698352362021-08-27T15:39:00.011+03:002023-01-14T20:42:30.176+02:00Millevilles*<p>Тук пътищата просветват нощем<br />сякаш в тях са вдълбани <br />сребристи формички от звезди.<br />Всичко трепти по-различно - <br />и дълбочината на звуците,<br />и светлината в очите.<br /><br />Тук гарата вози по всички направления<br />на времето <br />и пространството;<br />денем по перона кълват слънчеви птици,<br />треви се полюшват лениво,<br />вятърни кончета скачат по траверсите.</p><p>Тук често слизат объркани пътници,<br />пристъпят колебливо край коловозите,<br />устните им леко помръдват,<br />като че нещо броят и пресмятат,<br />а резултатът е винаги <br />безкрайност.</p><p>Тук няма други посрещачи,<br />само изкривена пиринчена табелка<br /><i>"Милвил",<br /></i>Хилядоград -</p><p>В дъждовните утрини<br />от мъглите прозират хиляди градове,<br />в локвите се менят причудливи гледки,<br />пътищата се губят в слаби вероятности,<br />придобиват тайни посоки...<br /><br />Тук единствената карта е най-красивият сън,<br />а единственият компас -<br />сърцето.<br />-</p><p>*"хиляди градове" (фр.)</p>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-67172604443225970352021-07-31T22:35:00.004+03:002021-12-28T17:47:36.197+02:00Приказки от Безкрая 5<div><div>Събуждам се преди хиляди години.</div><div>Светлината на слънцето</div><div>е ослепителен игленик,</div><div>пронизал тъмния подземен свод.</div><div><br /></div><div>Тихо е,</div><div>няма стъпки, нито гласове,</div><div>не още.</div><div>Има само невидими паяжини,</div><div>скрити капани,</div><div>утаил се звезден прах.</div><div><br /></div><div>Събуждам се една от тях.</div><div>По устните ми вибрират непознати думи,</div><div>сърцето ми е глинена плочка</div><div>със златист клинопис.</div><div><br /></div><div>Събуждам се толкова отдавна,</div><div>че костите ме болят</div><div>от обратния бяг на времето.</div><div>А душата ми още се бави.</div><div><br /></div><div>Не ме е страх.</div><div>Ето, в храма горе отекват първите стъпки,</div><div>надига се първият небесен химн.</div><div>Ето някъде вън</div><div>подвикват търговците на жива вода,</div><div>разказвачите на приказки,</div><div>майсторите на сънища.</div><div><br /></div><div>Трябва само да отворя докрай очи,</div><div>да съблека оловната броня на съня</div><div>и разпадащия се мръсносив саван,</div><div>да ги последвам.</div><div><br /></div><div>Събуждам се преди хиляди години</div><div>с натежали от сън клепачи,</div><div><br /></div><div>плътен прах покрива всичко,</div><div>слънцето е оптична илюзия</div><div>седем нива под небесния храм,</div><div><br /></div><div>костите ме болят от обратния бяг на времето</div><div>но това е нищо, нищо...</div><div><br /></div><div>Усмихвам се в мрака</div><div>с натежали от сън клепачи,</div><div>с прашни слепоочия,</div><div>с пресъхнали мисли</div><div><br /></div><div>и само чакам,</div><div>само чакам да дойде душата ми.</div></div><div><br /></div><div><br /></div>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-9504394443086358652021-07-21T12:47:00.001+03:002021-07-21T15:39:15.119+03:00Пясъчни писма<p>Свещицата в дланта ми изгоря;<br />отвъд настъпва тежко тъмнината.<br />Последната войска не оцеля -<br />разпръсната лежи на вятъра.</p><p>Сред пясъка приплъзва се нощта,<br />засипва бавно плитките ми стъпки.<br />Изстивам; и облечена в студа,<br />писмо ти пиша докато изтръпвам.</p><p>Наивният ми ум не издържа,<br />той лесно се предаде на лъжите<br />- онези сладки думи на врага,<br />които гладко бронята пробиват.</p><p>Хартиен воин съм аз, не го разбрах<br />преди в прахта пустинна да се срина.<br />Сега очаквам хладна пустота<br />с безцветните си пръсти да ме стигне.</p><p>Дори да дойдеш и да ме съзреш<br />- кънтяща куха статуя без име,<br />дори да ме докоснеш със сърце,<br />дори с душата си да ме обвиеш<br /><br />от мен, под натежалото небе,<br />- размекнал се топаз в отровно вино,<br />от мен, зад пожълтялото лице,<br />ще видиш ти единствено пустиня.</p><p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=vn0gnxCZ3hs" target="_blank">战北野攻城</a></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-30176246431849968272021-07-01T21:39:00.007+03:002021-09-14T09:55:49.453+03:00Сценични фрески<p><span style="font-family: inherit;"><span style="background-color: white;">Дълго се процежда сутринта<br />в моите премрежени клепачи.<br />Вън денят набира светлина,<br />лепне по кулисите на здрача.<br /><br />Улицата с чисто нов декор<br />готви се за следващото действие.<br />Птиците нареждат своя хор.<br />Хората - нареждат пейките.<br /><br />Дълго ме подмамва сутринта,<br />скърца със метлите по паважа.<br />Само още малко да поспя,<br />сигурно ще ме подмине даже<br /><br />и ще спре до нечий друг живот,<br />в рехавите сенки на перваза;<br />в щрихите на прашното стъкло<br />ще изпише празните си фрази,<br /><br />докато навън расте денят<br />и се умножават минувачите<br />в шумната пиеса на града,<br />в древната игра на смях и плач...</span><br style="background-color: #f5f9fd;" /></span></p><p>(Само още малко да поспя --<br />и ще ме забрави <i>Разказвачът</i>.)</p>Unknownnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-15442685208294057632021-06-15T18:24:00.016+03:002021-06-17T19:09:22.036+03:00Мотел на края на света<p>Най-най-първо бе слънцето в пукнатия прозорец.<br />Заслепява ме дълго... непонятно говори.<br />Лекомислени изгреви в безпорядък ме будят...<br />А най-първо бе слънцето - ярък рой пеперуди.</p><p>Те засипват косата ми, не със блясък, а с лудост.<br />На лицето ми хвърлят ослепително було.<br />Някой счупил е нощем всички евтини щори<br />и сега с пламък утрото хлопа да му отворя.</p><p>Ала ставам сънливо и със мрак от умора<br />се препъвам към ъгъла, без да гледам нагоре.<br />(Някой скъсал е нощем, в страшен пристъп безумен,<br />всички нежни утехи и възвишени думи.)</p><p>В лабиринта от листи по мокета отровен <br />стъпвам с някаква крехка, много крехка опора,<br />в този ден изкривен и отдавна изгубен,<br />а светът се топи в ярък рой пеперуди.</p><p>-</p><p><a href="https://www.youtube.com/watch?v=oHQwGuFoKSo" target="_blank">Fringe</a></p>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-63296168673037276452021-05-06T09:44:00.004+03:002021-06-07T17:41:47.100+03:00Амбървил<p><span style="font-family: georgia;">Толкова сутрини<br /></span><span style="font-family: georgia;">запотените стъкла на кварталното кафене<br /></span><span style="font-family: georgia;">размиват собственото ми отражение,<br />клоните на отсрещното дърво<br />се огъват в изумрудени въпросителни,<br />напуканите плочки на тротоара<br />нашепват неясни думи</span></p><p><span style="font-family: georgia;">ала не е тайна<br />не е<br />има и други светове,<br />стаени в сянката на широките ми ръкави<br />в щрихите на препълнената ми чаша<br />в кръговрата на утрото<br /><br />подмамвам сама себе си <br />с потракване на лъжичка<br /></span><span style="font-family: georgia;">към пукнатините на безкрая,</span><span style="font-family: georgia;"><br />а илюзиите ми нямат край</span></p><p><span style="font-family: georgia;">имам и звездни карти,<br />координати от сънища<br />но кому са притрябвали, кому?<br />в тази бетонна пустош<br />в тези сиви,<br />застинали край световете пейзажи<br /></span><span style="font-family: georgia;"><br />между всеки две спирки<br /></span><span style="font-family: georgia;">вдишвам дълбокия слънчев въздух<br />пристъпвам с разшити обувки<br /></span><span style="font-family: georgia;">край разместените безобразно пътни знаци<br /></span><span style="font-family: georgia;">търся път<br /></span><span style="font-family: georgia;">към столицата на човешките светове<br /></span><span style="font-family: georgia;">към звънтящите зелени трамваи</span></p><p><span style="font-family: georgia;">толкова сутрини<br /></span><span style="font-family: georgia;">пеещите </span><span style="font-family: georgia;">стъкла на кварталното кафене ме будят<br /></span><span style="font-family: georgia;">и не помня къде съм<br /></span><span style="font-family: georgia;">в джобовете ми подрънкват ключове от чужди врати<br /></span><span style="font-family: georgia;">шумолят непознати адреси</span></p><p><span style="font-family: georgia;">подмамвам сама себе си <br />към прашните ръкави<br />на старите кръстопътища<br />и илюзиите ми нямат край</span></p>Unknownnoreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-34288356983296142782021-01-28T13:34:00.010+02:002021-06-09T15:43:57.592+03:00Апокалипси 2<p>Последен ден от края на света.<br />На улицата се препъва зомби.<br />Прокъсан вятър вие из града<br />с разбитата количка на бездомник.</p><p>Сирените издъхват в тишина.<br />Догарят птици в пламналите храсти<br />- не феникси; машини от метал -<br />просветват в тъмнината и угасват.</p><p>Отдавна на прозореца стоя.<br />Вън всъщност няма никаква опасност.<br />Помахва край отсрещната стена<br />усмихнат клон в отломките пораснал.</p><p>Проблясва в мрака шепнещият прах.<br />Там сенките мутират безопасно.<br />Но вътре зад стъклата на ума,<br />облъчени, жестоки, неподвластни,</p><p>надеждите надигат скърцащ глас,<br />протягат пръсти в тъмните тунели.<br />Повярвали в безкрая на света,<br />и в края му дори не са умрели.</p>Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-52467119795070565662020-12-22T13:12:00.011+02:002021-06-09T12:54:49.916+03:00снежни приказки<p><span style="background-color: white; font-family: inherit;">рибарската колиба скрипти на слънцето<br />с перли от скреж и звънтящи раковини<br />в блясъка на утрото<br />студеният вятър<br />раздърпва стария шал на раменете ми<br />провисва по ръждивите крачета на ракитения стол<br />по напуканата боя на лодките<br /><br />клепачите ми натежават под лъчистия студ<br />щом заспя, соленият дъх на морето<br />рисува сънища в мислите<br />омайва с кристални звънчета<br />илюзията ми за душа<br /><br />виждаш ли рибарската мрежа в ръцете ми, златна рибке?<br />пришивам своите пропуснати желания<br />неизречените никога думи<br />(някъде в края на синята луна<br />белее градче с покриви ситно разграфили хоризонта<br />песен има по улиците, смях<br />живот)<br /><br />полюшвам се тъй отдавна пред сламената колиба<br />- последна спирка към къщи,<br />че вече не помня пътя си<br />мислите ми са грохнали медузи,<br />(раз)плетеният пуловер - пробита ризница,<br />радост за враговете ми<br /><br />а морето блести,<br />еднакво и равномерно празно във всички посоки<br /><br />застинала между милион неизречени желания<br />в първия сняг на последния пристан<br />дори не помня какво ти поисках<br />дори не помня какво исках да ти поискам<br />дори не помня</span></p>Unknownnoreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-49493593819765879922020-10-28T18:04:00.002+02:002020-10-29T16:22:14.292+02:00неусетно<div style="text-align: left;">то натежа неусетно</div><div style="text-align: left;">в мъртвата листна покривка</div><div style="text-align: left;">бледата есен донесе,</div><div style="text-align: left;">сухия плет,</div><div style="text-align: left;">недоверието</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">сънищата, </div><div style="text-align: left;">след тях</div><div style="text-align: left;">- безсънието</div><div style="text-align: left;">вехтата тъкан на дрехите</div><div style="text-align: left;">дългото зимно разсъмване</div><div style="text-align: left;">безразличието на стрехите</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">то натежа </div><div style="text-align: left;">неусетно</div><div style="text-align: left;">легна върху сърцето ми</div><div style="text-align: left;">впи се, уви се, прилепна</div><div style="text-align: left;">в мислите тъмни, </div><div style="text-align: left;">в небцето</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;">шума и орехи,</div><div style="text-align: left;">кестени</div><div style="text-align: left;">стари дървета изстинали</div><div style="text-align: left;">в тях се всели</div><div style="text-align: left;">(неусетно бе)</div><div style="text-align: left;">есенното </div><div style="text-align: left;">безсилие</div><div style="text-align: left;"><br /></div><div style="text-align: left;"><a href="https://www.youtube.com/watch?v=CmwRQqJsegw" target="_blank">Feeling good</a></div>Unknownnoreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-16904690913616606642020-10-28T10:26:00.005+02:002020-10-28T10:26:52.334+02:00MUSE - Supremacy<p> </p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/XJ2S2_TpWN8" width="320" youtube-src-id="XJ2S2_TpWN8"></iframe></div><br /><p></p>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-73116333968361860122020-08-25T11:12:00.001+03:002021-06-09T12:53:47.209+03:00Reality checkградът изгубен във времето<br />
скрит<br />
в пукнатините на сънищата<br />
събира звезди<br />
в размитите сенки на покривите<br />
в звънките струни на дъждовните локви<br />
в преливащите ведра тъмна вода в дворовете<br />
<br />
няма те никъде<br />
но леката песен на капчиците<br />
издава посоката на стъпките ти<br />
<br />
но гласовете на късните минувачи<br />
разбиват мислите ми<br />
до най-древните думи<br />
до сричките на името ти<br />
<br />
небето тук е навсякъде<br />
точно както ми каза<br />
вдишвам непонятния му въздух<br />
вдишвам докрай нежните частици<br />
залитам по звездния бордюр<br />
залитам<br />
край дребните монети в нозете ти<br />
край уморения звън на смеха ти<br />
<br />
(сън ли е?<br />
или вечните кристали в очите ми<br />
връщат архаични образи)<br />
<br />
в ръцете ти съхнат небесните карти на безкрая<br />
и ухае на ленива утрин<br />
на измити от дъжда алеи<br />
<br />
в прегръдка<br />
детайлите се насищат толкова бавно<br />
че времето изглежда почти спряло<br />
всички настоящи минути<br />
се събират по връхчетата на пръстите ти<br />
сълзят по бузата ми<br />
трепкат в дланта ти<br />
пеят<br />
(сън ли е<br />
или... )<br />
<br />
счупена на две безкрайност сме<br />
слепили ранените си извивки<br />
двойна омега<br />
синкава вечност<br />
на разбит огледален образ<br />
надвесен над картите на безкрая<br />
<br />
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=advrhatul0M" target="_blank">Bohren</a>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-54611471939236117352020-08-22T15:29:00.000+03:002020-08-22T15:29:02.723+03:00Muse - Resistance<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<iframe width="320" height="266" class="YOUTUBE-iframe-video" data-thumbnail-src="https://i.ytimg.com/vi/TPE9uSFFxrI/0.jpg" src="https://www.youtube.com/embed/TPE9uSFFxrI?feature=player_embedded" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-80877673745660158312020-08-22T15:25:00.000+03:002020-08-22T15:25:10.955+03:00Indochine - Karma girls<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<iframe allowfullscreen="" class="YOUTUBE-iframe-video" data-thumbnail-src="https://i.ytimg.com/vi/Tvd8cLaKtmA/0.jpg" frameborder="0" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/Tvd8cLaKtmA?feature=player_embedded" width="320"></iframe></div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-15193306504904962192020-07-23T19:17:00.000+03:002020-07-24T13:14:57.849+03:00EternaliaПосипва се нощта - кобалтов пясък<br />
по пукнатата броня на сърцето ми;<br />
мъжът във мен най-после пораснал,<br />
най-после е достигнал себе си.<br />
<br />
Коя съм аз... (наистина?) Не зная,<br />
сто личности се борят за лицето ми.<br />
Но <i>нещо </i>днес отказва да играе<br />
на принцове, злодеи и принцеси.<br />
<br />
Докато тихо с <i>него</i> разговарям<br />
открехват се беззвездните завеси.<br />
Избягало от Тъмната си стая,<br />
детето в мен намира себе си.<br />
<br />
Подскача по пътеките лъчисти,<br />
в очите ми събира светли нишки...<br />
Коя съм аз? Въпросът е безсмислен.<br />
И всички думи в него са излишни.Unknownnoreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-61151160403693445912020-07-15T18:50:00.002+03:002020-07-18T10:53:53.994+03:00Не заспивай<div>
Корабът заседна, капитане.</div>
<div>
Твърде дълго бягахме от бурята.</div>
<div>
Стана на парцали мокри знамето,</div>
<div>
пясъкът затлачи руля.</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Схлупено над нас тежи небето.</div>
<div>
Нощните звезди са непознати.</div>
<div>
Не заспивай още. Нека свети</div>
<div>
в дръзкия ти поглед синевата.</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Мракът по солените ни рани</div>
<div>
с виното попива във земята,</div>
<div>
гние сред гредите гордостта ни.</div>
<div>
Вярата я скърши вятър.</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Корабът го няма, капитане.</div>
<div>
Сушата е краят на играта.</div>
<div>
Щом заспиш, тя тихо ще ни хване</div>
<div>
в бездната, в която нищо няма.<br />
<br />
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=3RqWDDnH8E8" target="_blank">Ayreon</a></div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-70260354433797843732020-06-11T21:05:00.000+03:002020-06-11T21:06:55.636+03:00Indochine - Station 13<iframe allowfullscreen="" frameborder="0" height="344" src="https://www.youtube.com/embed/E3aandRJYLY" width="459"></iframe><br />
<br />
<br />
<i>За кого да се уловя?</i><br />
<i>Всички мои герои са мъртви,</i><br />
<i>Останали са само враговете ми...</i><br />
<br />
Никола Сиркис, Спирка 13<br />
<div>
<br /></div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-10803615244007994482020-06-06T11:46:00.000+03:002020-06-06T21:07:33.265+03:00Тази сутрин луната<div style="text-align: left;">
<i>"Аз съм Мрачният, Вдовецът, Безутешният,</i></div>
<div style="text-align: left;">
<i>Аквитанският принц с разрушената кула..."</i></div>
<div style="text-align: left;">
<i><span style="font-size: x-small;">Жерар дьо Нервал, “El desdichado”</span></i></div>
<div style="text-align: left;">
<br /></div>
Тази сутрин луната е изместила слънцето.<br />
Хванат в облаци съхне сивожълт полумесец.<br />
Тъмна сянка закрива небосвода, изтръпнало<br />
е сърцето на лятото; и прилича на есен.<br />
<br />
Бледи спомени шепнат сред праха на прозореца.<br />
В изтънялата памет не разбирам къде са<br />
всички думи за радост, всички думи за обич.<br />
Аз съм Мрачният рицар на Тъжната песен,<br />
<br />
Овдовелият принц на земя без утеха.<br />
Спи сред сенките моята угасена душа.<br />
Моят замък руши се, а градините вехнат.<br />
<br />
И дори... някой ден да покълне зора,<br />
без лъчите на слънце в душата ми крехка<br />
ще съм само отломък от студена звезда.<br />
<br />
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhXJWsIhRA2JBZqUPZHSQ-CUiAL_BH0ky2H2iqQX2jVdRwLEsQN4fixgA-1w67ElT-qZVtLiusVqC4X_WOwXgd3ND7hN8O598Rv5cSCjLS54tADnbE9WdTVyZcTJarxMi3dCVqoyZaMrJRB/s1600/Bouffon_2.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="350" data-original-width="236" height="400" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhXJWsIhRA2JBZqUPZHSQ-CUiAL_BH0ky2H2iqQX2jVdRwLEsQN4fixgA-1w67ElT-qZVtLiusVqC4X_WOwXgd3ND7hN8O598Rv5cSCjLS54tADnbE9WdTVyZcTJarxMi3dCVqoyZaMrJRB/s400/Bouffon_2.jpg" width="267" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<br />Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-56919681007913652772020-05-06T10:10:00.000+03:002020-05-07T15:12:37.967+03:00Мрак<div>
Стъпва по старите каменни плочи,</div>
<div>
мислите - тежки и бавни.</div>
<div>
Стъпва там, дето със шепот започва</div>
<div>
тъмната гъста забрава.</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Остър е въздухът. Въздухът реже</div>
<div>
в ниското дрезгави сенки.</div>
<div>
Стъпва и даже не ги поглежда.</div>
<div>
Страх го е само от себе си.</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Черна луната над него изгрява...</div>
<div>
Всъщност луната я няма.</div>
<div>
Облачни длани нощта разпиляват</div>
<div>
в скръбна наметка на рамото.</div>
<div>
<br /></div>
<div>
Тихо под стъпките съхне тревата,</div>
<div>
вехне безцветна поляна.</div>
<div>
Тъкмо преди да потъне във мрака.</div>
<div>
После и мракът го няма.</div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-63095566828593664202020-05-01T14:49:00.000+03:002020-05-02T07:27:43.771+03:00ПощуряванеТрясвам си клетката, пуквам стените,<br />
шляпам по покрива в птичи екстаз.<br />
Горе - мътилка е, долу - разбиване,<br />
а по средата (наистина?) - аз.<br />
<br />
Всичко е супер, разбира се (писна ми)<br />
и в телефона отглеждам цветя.<br />
Пускам си корабче във телевизора,<br />
давя часовника в кофа с вода.<br />
<br />
Плакна си мислите от перушината,<br />
те се извръщат ужасни без грим.<br />
Късам си снимките (късам ги, всичките)<br />
(Няма да мине). Мина, почти.<br />
<br />
Свивам си сълзите в куфар от вестници,<br />
лепвам им марка със синьо море…<br />
Горе мътилка е, долу – измислица<br />
Аз - по средата (ставам дете).<br />
<div>
<br /></div>
Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-83799892164825537962020-04-28T14:34:00.001+03:002020-11-09T20:11:23.992+02:00Страх от светлото<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">На слънцето посипало тревата,</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">порязвам неумелите си стъпки.</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Поляната е бездна пред вратата,</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">нозете ми зад прага се отдръпват.</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Безчувствено докато балансирам,</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">страхът протяга жилки от паркета.</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">А там навън светът реанимира -</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">на улицата никне рядко цвете</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">и патици, пингвини, панголини</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">щастливо по паважа дефилират;</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">пред моя скромен дом с завеси сини</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">- безвкусен заместител на небето.</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Светът се разпилява над лехите</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">на ярки, разкривени бели</span><span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"> птици.</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">И в тъмните тунели на очите ми</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">прогаря недописани чертици.</span>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-51535613233900264332020-04-25T13:54:00.000+03:002020-05-04T16:54:02.403+03:00Café noirтопи се бавно сънят ми<br />
като кубче захар<br />
в сутрешното кафе<br />
в черното езеро от ароматни спомени<br />
с небе от лакрицови звезди в чинийката<br />
и луна - захарно петле<br />
<br />
тъмни са очите на изстиващата нощ,<br />
очите на старата продавачка<br />
от магазинчето с медени прозорци<br />
и лепнещ карамелен покрив<br />
<br />
пръсва се кубчето здрач в чашата ми<br />
<br />
и сякаш никога не е било<br />
градчето зад звънтящата завеса<br />
и никога не са шляпали босите ми нозе<br />
в знойния прахоляк<br />
сред лабиринт от варосани стени<br />
лазурносини жалузи<br />
яркобели кладенци<br />
<br />
пропада в нозете ми<br />
въртопът от каменни стълби към детството<br />
потъва в мокрите плочки на тротоара<br />
под сънливия мах на метла<br />
и тракането на метални столчета<br />
<br />
сега е останала само<br />
като гравюра в златистата рамка на изтъркания поднос<br />
запечатана изкусно<br />
върху най-фин порцелан...<br />
<br />
останала е само удивителната<br />
неповторимо крехка<br />
графика<br />
на утайкатаUnknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-80410114832317113122020-04-22T19:36:00.000+03:002020-04-22T19:36:08.097+03:00ИнсайтНа подводни скали се натъкна животът ми.<br />
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.<br />
И се влачеше дрипав край моите бордове<br />
на реката зеленият шлейф. (templier)<br />
<br />
*<br />
И се питах с години, разкиснат, сълзливо отнесен:<br />
как можа тук съдбата коварна да сложи скали?<br />
И защо ме зарязаха сам...? Накъде се изнесе<br />
екипажът ми миши страхлив?<br />
<br />
Векове продължих пред небесния взор да се жалвам.<br />
И един слънчев ден от Небето ме трясна. Дъска.<br />
Не... не бе от Небето, бе просто прогнилата мачта.<br />
Но ... к-какво от това?<br />
<br />
Дълго гледах звезди да кръжат. Бе послание свише!<br />
Поизбърсах засрамено сълзите и изтрезнях.<br />
И изправих се - рошав, брадясал, но с блясък в очите,<br />
не разхлипана лелка, нали, ами К-капитан!<br />
<br />
из <a href="https://www.goodreads.com/book/show/17931890?from_search=true&from_srp=true&qid=SsSIkzIVTs&rank=1">"Разноезичие"</a><br />
<br />
<br />Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-66250076954937473412020-03-26T22:00:00.000+02:002020-04-28T23:46:43.125+03:00Заплитай съня миДълго те търсих, дълго скитах и обикалях.<br />
Сипала си забрава в звънките питиета.<br />
Сложила си коварства в тихото на стрелата,<br />
в тъмното на водата, в крехкото на сърцето.<br />
<br />
Плувнали са тревите в бяло и жълто, вечна.<br />
Морен светът чезне, трепка и се размива.<br />
Чашките се подпалват в яркото на небето,<br />
гъста и синя захар по стъбълцата слиза.<br />
<br />
Дворът ти е потънал в крайчета от дантели,<br />
в паяжини, Арахна, в късчета лабиринти.<br />
Трябва да мина леко, трепетно и смирено,<br />
иначе ще ме срежат нежните ти извивки.<br />
<br />
Стъпките ти навред са, тебе те няма, дивна.<br />
Кикотът ти се губи в мокрото на лехите.<br />
Късаш със дъх листи в пламналата къпина,<br />
в ниското местиш сенки и ме наричаш с име.<br />
<br />
Къщата ти ме кани, шепнеща, ветровита,<br />
сънищата подрънкват, вързани на верижки;<br />
сплитай ги, сплитай, само нещо да те попитам -<br />
сън ли плетеш или на моя живот нишката?<br />
<br />
***<br />
<br />
<i>(През 2020 стихотворението е вече и <a href="https://short-edition.com/fr/oeuvre/poetik/arachne-1">тук </a>:)</i>Unknownnoreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-67044204334499469322020-01-09T19:06:00.005+02:002023-01-14T21:16:40.620+02:00Кодова дума СянкаНовата луна, първата от всички седем,<br />
издължава несъразмерно сянката ми<br />
- лунен часовник,<br />
втората я удвоява огледално,<br />
третата и четвъртата минават ъглополовящо,<br />
завършват звездата от мрак...<br />Когато изгрява и седмата,<br />
толкова сенчести светове се пресичат в мен<br />
че вече не съм аз<br />
а кръстопът, загубен в безкрая...<br />
-<br />
Мракът по кожата ми е толкова плътен,<br />
задушава нежните отпечатъци,<br />в счупения капан за писъци<br />
звукът се насища до невъзможност,<br />
пропуква небето<br />
избива портал към ... другаде<br />
пътят назад е зазидан<br />
дори през времето<br />
дори през погледа ти<br />няма връщане<br />
няма<br />
-<br />
Бяло е, но и черно<br />
върви сянката ми на три стъпки зад мен,<br />
чернее в белотата ми,<br />
тежи в лекотата ми<br />
но зная, че когато костите най-накрая се разпаднат<br />
и се разпилеят на вятъра<br />
сянката ще е там<br />
да ги помни<br />
да ги запечата наобратно<br />
в тъмната си матрица<br />
да ги поднесе към слънцето<br />
... черно и бяло - две преливащи се бримки<br />
в знак за безкрайност<br />
-<br />
(Какво имаше вън,<br />
помниш ли?...)<br />
В тишината на новия ден<br />
въздухът вън е кристално чист<br />
и снежинките леко скърцат в крехките си въздушни спирали,<br />после тихо звънтят по стъклата.<br />
Там, на прага на света,<br />
очите ми преливат от ц/светове.<br />
<br />
*<br />
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=E6l5ezErGuw" target="_blank">A Million on My Soul</a>Unknownnoreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-3845898619689176748.post-13453130332164255242020-01-08T11:58:00.001+02:002020-07-25T16:40:42.692+03:002-2-4<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><span style="background-color: white;">Отиват си измъчените дни,</span></span><br />
<span style="background-color: white; font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">останали до края на пиесата,</span><br />
<span style="background-color: white; font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">в която тъмнината най боли.</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><span style="background-color: white;"><br /></span></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><span style="background-color: white;">Палач сече въжето на завесата,</span></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><span style="background-color: white;">която е заяла и не слиза</span></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><span style="background-color: white;">и бави само следващото действие...</span></span><br />
<div>
<br />
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=TsrjmH-GU-Y"><span style="font-size: x-small;">Когато завесата пада</span></a></div>
Unknownnoreply@blogger.com0