вторник, 26 декември 2017 г.

Снегоздрач

Какво имаше вън, 
помниш ли?
(Не вярвай... 
в шепота на заскрежените стъкла,
звънчетата на рекламите,
белобрадите картинки на спомените.) 

Прозорецът ни е само красив декор,
весела картичка
с гирлянди-снежинки и борови клони,
с приказна горска пътека 
пред прага ни. 
Ала прекрачим ли, 
злата буря ще ни отвее към здрачните окрайнини,
които с всяка година настъпват, 
настъпват
и захлупват слънцето.

В Къщата е топло и меко,
лудува огънят в огнището
и хвърля по стените кадифени сенки
- фрески от миналото.
Всичко е минало,
дори само с ъгълче от секундата.
Кой може да хване Мига в дланта си,
да спре с дъха си бурята 
от неукротимо Време?
Ето, то скърца дори тук, по старите дъски на пода,
свисти зад решетката на камината,
вие в комина.

(Какво имаше вън... 
помниш ли?)
Ръката ти се отпуска, 
натежала от чашата с тъмно вино,
клепачите се притварят
сред мирис 
на портокалови корички и канела,
червено-зелени лампички
мигат по гладкото на бузата ти, 
докато вън,
вън здрач на парцали 
затрупва света.

1 коментар:

  1. Изглежда няма нищо по-ценно и спасително от вътрешната хармония - последно убежище на уморените духове. Да си пожелаем най-после истински сняг, който да разпръсне здрача :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога