четвъртък, 6 юли 2017 г.

Скиците на мрака

Студено е. Безцветните реликви
в гората от непостижими истини
хладнят. Към тъмното привикнах,
но не и към студа на мислите.

Мъглите тук са перлено дълбоки,
поглъщат гладно звуците от стъпки,
в памуковите нишки джабъруоки
отваря в хипотезите ми кръпки.

Понякога са толкова големи,
че в тях се рони тъмна пустотата,
а тя наместо всичко да ми вземе,
внимателно зачерня път в краката ми.

Студено е; сред съчките изгнили
в гората от непроходими спомени
ме спъват сиви скелети от миналото,
треперещи от липсата на огън.

Аз стискам здраво скиците на мрака,
измръзналите чернови на всичко;
и само принцът-студ крепи ръката ми.
В гората на умиращите срички.

--
Hurts Like Hell

Търсене в този блог

Архив на блога