петък, 23 юни 2017 г.

Пукнатини от корени

Не ми се пише вече за прозорци,
обърнати сладникаво към изгрева.
Сърцето ми - в калта захвърлен орех,
отказа тази пролет да поникне.

Полекичка изгни сред стари корени.
Когато ме попитат где е, почвам
да му измислям причудливи болести.
Или се оправдавам жалко. С почвата.

Не ми се пише за лъжливи сънища,
за хванати от зъл герой надежди.
От тази пролет вече не съм същата
- полека заприличвам на злодеите,

а светлият ми пламък е илюзия
от книжката ми вехта с детски приказки.
Очите ми, към фалша им приучени,
измамни чудеса оттам изстискват,
а към сърцето ми тече отрова.

Когато ме попитат где е... искам
чистосърдечно да им отговоря
- сърцето ми, боя се, е измислица,
откакто не поникна тази пролет.
-

2 коментара:

Търсене в този блог

Архив на блога