събота, 1 април 2017 г.

Атлас на сенките

Залитам често в мокрите спирали
на мътните водовъртежи.
Понякога из тях цъфтят корали
и наедряват противотежести.

От тъмната енергия по залез
се раждат добродушни таралежи.
Бодлите им проблясват тъмно-алено
и улиците засветяват нежно.

Опасани с дантели-водорасли
колоните трептят в зелена мрежа.
Понякога в пукнатините паля
подгизналите клонки на надеждата.

Залитам често в мокрите квартали,
които в дълбините се процеждат.
Атлантис зеленясва в моя залив,
но никой под водата не поглежда.

2 коментара:

  1. Спомен от древна Атлантида? Какво по-голямо доказателство от това, че за духа не съществуват пространствено-времеви ограничения! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. У всеки тъне на дъното, в личната му океанска бездна, по една загубена Атлантида :)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога