Тази сутрин си тръгнах.
Пропълзях по стените.
Запилях се зад ъгъла.
Завалях ситно, ситно
да измия онези
замъглени витражи,
да с-валя греховете
в локвички по паважа.
Да измокря крадеца
и героите даже,
да пречистя слепеца
в мене стар и прокажен...
Но ме стрелна студено,
в прашен вихър отнесе,
хипнотично вретено
Станах тъмна и есенна.
Станах сива от сънища
мътни и непробудни,
със разкаляни пътища
и с врати изкорубени.
Капех все по-накриво,
да не падна опитвах
в тази сутрин мъглива.
И сълзях ситно, ситно.
Волна молитва воля
Преди 1 месец
Чиста проба Изкуство си е, макар намекът в заглавието да е за друго. За всеки случай - развалям магията... И нека остане само топлината на пречистващия летен дъжд! :)
ОтговорИзтриваненещата в света не могат да бъдат в чист вид, винаги някакви примеси има...
Изтриване:)