неделя, 8 януари 2017 г.

прашинка в ръката

пръстта ухае на сънища
там, където стъпките ми застиват във въздуха
луната се натрошава под миглите,
на лунен прах
крехките стъкълца сега парят
като песъчинки, забити в капилярите
тялото ми е стъклена клетка за пеперуди, но
въздухът меко се пропива от теб,
с всеки твой дъх упояващо пропадам назад
сърцето ми вече отброява такта
на часовника с разбити стрелки,
който върви в просъница само в твоя дом,
през мъгливия тунел на сумрака
стените се кривят колебливо, но
в слепоочията ми бълбукат капчици от съня ти,
отвориш ли устни, отново мога да дишам
а във вените ми пулсира ритъм от онази нежна мелодия
с аромат на кестени,
перлени капчици дъжд,
облачни ноти в небето,
хлип в пелена от мъгла,
клони с размити листа-светулки...
вдишам ли те,
ставам прашинка в ръката ти

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога