вторник, 13 декември 2016 г.

с-нежни дневници

някъде далече
има свят,
където думите ти се чуват по-тихо,
сенките крият топли медни оттенъци,
в погледа ти има мекота,
а в ръката - нежност,
борови шишарки осейват верандата
(но зимата е далече,
далече,
по най-крайната от външните планети)

ласкаво ново слънце гали земята,
кехлибарено стъпва по килим от рижи иглички,
сипе златен прах
по жилките на перилата
(недоволството ни... е далече,
далече,
в най-малката от седемте луни)

някъде там болката стихва,
празниците са пълни,
весело бляскат пламъчета
в огнището на душите ни
(и гневът е далече, далече
чак
в най-външната извивка на спиралния ръкав)

там
пътят оттатък градината се вие на юг,
до пристана с шепнещи пясъци,
където нощем
се къпят звездните птици,
а денем бляскат
небесносини дирижабли
(и скръбта е далече,
далече
в последния, най-пуст кръг
на нищото)

2 коментара:

  1. ...много сме далече от подобен свят, което съвсем не означава,че той не съществува. бях там благодарение на теб и ми се прииска този 13-ти декември никога да не свършва! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много сме далеч... Въображаемите светове не зная дали да ги броя, но се радвам, ако съм направила мостче от думи натам :)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога