сряда, 19 октомври 2016 г.

Невероятно

Искам да тръгна, вълшебнико,
да тръгна и да не спирам,
да се простя с непотребното,
да...
се оставя на мира,

мокра, по росните пътища
да си изхвърля чадърите,
и дъждобраните също,
и куфарите,
наръчниците,

да изгоря, изгоря и часовника,
онзи, заключен с мен в клетките,
злия хронометър с оковите,
инструкциите с отметките,
рецептурника си за чувства,
фамилните суеверия,
безсмислени,
кухи,
изкуствени...
ритуалите,
амулетите,

да скрия дълбоко мечовете,
и броните си,
и щитовете,
и стегнатия кевлар на жилетката,
под който едва-едва дишам,
удобните маски и ролите,
измислените причини,
спасителните им пояси,
лъжите под чуждо име

навярно тогава, само
може би
вероятно
някой ден
ще стана
полека
по-лека
ще се издигна към теб

горе в мъглите сияйни
ще полюлявам крака,
ще се усмихвам нехайно,
ще си измислям дъга,
слънце по края на пръстите,
облачета в косите...

...знам... че да тръгна късно е,
още по-късно
- да спирам


1 коментар:

  1. Асоциирах с библейското "...оставете децата да дохождат при Мене". Невероятно хубаво си го пресъздала! А още по-хубаво е когато пишеш, че необратимо си тръгнала към Него... :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога