неделя, 3 юли 2016 г.

Бледен огън

И все по-често изгревът прегаря.
Изтекла през пукнатини зловещи
в сумрака на угасналата стая
дрезгавината се просмуква в вещите.

И все по-често  трополят студено
в покоите на зъзнещия спомен
лъчи от тъмнината натрошени.
С остатъците паля б-леден огън.

А той гори в безмълвие затворен.
Не само няма отговор, не само.
Но бавно се мени в състав и форма.
И става слънце... Ама наобратно.

А после тихо в тъмното се давя.
Аз плувам във вода... Но не и в тази.
Потъвам надълбоко. И забравям.
Изплуват само думите ми празни.

2 коментара:

  1. Няма какво друго да е, освен твоето единение с Абсолюта. Казват, че е невъзможно да бъде описан или разбрани помислите му. Но май никой досега не го е възприемал като "слънце... Ама наобратно." Може пък това да най-удачното сравнение.

    ОтговорИзтриване
  2. И пак е хубаво, че го възприемаш като топлещ огън :)
    Не зная за Абсолюта, но умът е измамно огледало в страната на вечните отражения...

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога