четвъртък, 2 юни 2016 г.

Горе-долу

Дълго пропадане, вихър и прах,
малка прашинка Земята е...
Казват, че птица съм с чудни пера.
Че съм по-лека от вятъра.

Имам пера... Нямам размах.
Чудни крила, но заяждат.
И лекотата съхне по тях.
Нежното се разгражда.

Драскам по всеки небесен етаж,
вкопчвам се в хладната вечер,
спускам се бавно - висш пилотаж.
Ала не виждам далече.

Смъквам се тъй, неизвестно къде.
Мисля, изпадам от себе си...
Горе е долу, слиза във мен.
Важното става дребно.

После, накрая - крива дъга.
Тъжен ракурс към тревата.
Няма ме. Може би. Или не знам.
Празното непознато е.

---
* "Пътят нагоре и пътят надолу е един и същ." Хераклит

2 коментара:

  1. Хераклит вероятно е имал предвид един от седемте универсални закона на херметиците (виж Кибалион), а ти великолепно си пресъздала в поезия :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Малко повечко съм го персонализирала :)
      С митологичен привкус.

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога