вторник, 7 юни 2016 г.

Днес е красиво

Днес е красиво (Да, само че...).
в мен се надига зората
Някак разцъфвам. (Или пък не.)
Някак съм светла и вятърна.
Само да можех (трябва поне...)
всичко това да опиша.
Сили да имах, само че днес...
(просто не мога да дишам.)
Виждаш ли как се усмихвам до теб,
слънцето трепка щастливо,
розови дрехи, смях на дете,
захарно-закачливо.
Може ли... може ли, мисля си аз,
даже съвсем да не бива,
да не говорим високо на глас
светлото как ми отива.
Днес е красиво. Знаеш ли как
режат изкусно лъчите.
Тънко вибрира светлият смях...
И се строшава в очите ми.

2 коментара:

  1. със сигурност е един от онези дни, заради които си заслужава да се живее :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. мога само да се радвам на това колко хора възприемат това стихотворение като радостно-щастливо :)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога