четвъртък, 12 май 2016 г.

Порастване

Беше малък и плах. С непохватни нозе
се препъваше, смешно извил рамене
след едно самолетче с криле от хартия.
А в очите му светеше синя магия...
После пусна хвърчило, нарисува орел.
И се учеше бавно да става по-смел.
А след още години, сякаш даже след век,
той научи се силен да бъде човек.

Но когато от сивото мрак занаднича
и мечтите закуцаха свити на две,
той започна, по малко, да се учи за птица,
да залита накриво, да разперва ръце.

И така - досега. Щом осъмне студен,
щом светът натежи, щом го хване във плен,
той замръква на покрива с късче небе.

И отново се учи да бъде дете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога