събота, 2 април 2016 г.

Не си струва

Аз съм плевел невзрачен със черни бодли,
Евридика от гипс на тавана,
аз съм нищо, нахвъряно върху триптих
от художник ужасно бездарен.

Не, душата ми ... жертвена лира не ще,
постоянно крещи, че не иска!
Аз съм стара играчка с ръждиво ключе
и съвсем не приличам на нимфа...,

аз съм сутрешна стъпка в тревата отпред,
нежен спомен от минали срещи,
или малкото рошаво плахо врабче
на оградата спряло отсреща.

Не, неясно какво съм, а може би е,
но не зная това как се пише...
Впиват нокти във моето тъмно сърце
тънки струни от пламък; и писват.

Как се пише за дъжд, който няма лице,
за водата му в локви затворена
и за пясъка тих, който в замък расте,
а вълните го плисват безформен ?

И ти пиша това не съвсем писъмце,
да не мислиш за мене на тръгване;
аз съм нищо и никаква сянка, и не,
не си струва.. да се обръщаш.

https://www.youtube.com/watch?v=8AEU5pBxY6E

2 коментара:

  1. "Докато чувстваш - не отпускай пръсти."

    Никой не те е отписал.
    Голяма си и си боец - във всички смисли!
    А Духът ти - той никога няма да те предаде,
    както и Сърцето и Ума, Вярата!

    http://negesta-lucidity.blogspot.bg/2010/12/remake.html

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога