петък, 25 март 2016 г.

drakein *

очите ти са плачещи кристали
с такава чистота
пронизват
блатистото
на душата ми

на дъното от векове
стържат останки от кораби
трески от прекършени мачти
ръждиви съкровища
тъмни реликви
парадоксални миди
екзотични сенки
(ти)

как не пусна ръката ми
през дългите скокове из времето

как продължи да дишаш,
докато се задавях с песъчлива вода
при всяко раждане

как изтърпя слепотата ми,
раните, които нанасях насън по пръстите си
резките, които се вдълбаваха в ириса ми
при всеки ужас

как изтърпя
изпиляващия костите писък,
жужащата болка
по краищата на нервните окончания,
изначалния мрак, промъкнал се
в беззвездното
на зеницата ми

как?
дори и
след толкова разчитане на надписи
пак не зная тайния код на
безкрая ти


*drakeîn, aorist active infinitive of δέρκομαι ‎(dérkomai, “I see clearly”), probable etymology of "dragon".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога