четвъртък, 10 март 2016 г.

Епицентри на главоболието

Като самотника,
който присяда на моята пейка
и пали цигара,
като камъче в обувката,
което убива цял ден,
(и напомня)
като песъчинка в окото
(и напомня, че)
като предупредителното прескачане на сърцето
преди да извикам,
(че нещо ужасно пропускам)
като строшен сервиз,
(се изплъзва под пръстите)
като прискрипване на врата,
(неуловимото)
като пулсиращо главоболие отдясно,
(което...)
отвсякъде
(което иска, по дяволите, да разговаряме!)
като изкривяващ се кръгозор пред потъващ илюминатор,
като препъване по стълби
(да разговаряме, разговаряме, разговаряме, разговаряме)
като обръщане на нокът
като гневни думи на събуждане
(когато искам да мълчим)
като разминаване
(да мълчим)
като нас
(да мълчим, да мълчим, да мълчим)

е символично съществуването.

*
Когато протяга за миг ръката си,
прозират
през клетките му
пукнатините на света,
фините драскотини на безкрая.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога