четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Полудели треви

Аз сънувах най-страшния сън, най-красивия...
Полудели треви тихо срязваха стъбълцата си.
Остра жълта луна със свистене косеше звездите
и отсечени падаха; падаха с тънички викове.

И сънувах сърцето си в вехто ковчеже, зарито
тъй дълбоко под влажния ронещ се свят на лехите.
Там, където снегът изличава и само земята
още помни сълзите от моите чувства изтрити.

И сънувах, че там зад смразения път има смисъл.
Светъл поглед, любяща ръка, топлина и утеха.
Спряла в нищото вечност. Звезди, сред които те има...
Но не мога да мина. Запират ме старите дрехи,

ширината на мислите, лудият ръст на мечтите.
И среднощният крясък, когато, без ум и без име,
драскам смачкани знаци по тъмната плът на стените,
и не мога при тебе ... не мога при теб да премина.

4 коментара:

  1. Според мен това е пример за римувано слово без предварително да е търсен ефекта. Кажи ми, имаше ли предварителна подредба, търсене на думи,
    подреждане след внимателно обмисляне, като при лего?

    Или всичко дойде някак си свише, без чернови, на един дъх...

    И понеже иде реч за нашето присъствие в Божественото, позволи ми да цитирам две епиграми от Angelus Silesius. Преводът е мой, затова прилагам и оригиналите, които са далеч по-изчерпателни ->>

    61. In dir muß Gott geboren werden

    Wird Christus tausendmal zu Bethlehem geboren

    Und nicht in dir, du bleibst noch ewiglich verloren.

    61. В теб трябва Бог да се роди

    Дори Христос във Витлеем

    хилядократно роден да бъде,

    но не и в твоето сърце...

    душата ти не ще пребъде.

    62. Das Äußre hilft dir nicht

    Das Kreuz zu Golgatha kann dich nicht von dem Bösen,

    Wo es nicht auch in dir wird aufgericht, erlösen.

    62. Случващото се извън теб е без значение

    Христовият кръст на Голгота

    спасение не ще ти донесе,

    ако не го оставиш да се случи

    и в твоето сърце.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Различно е за различните стихове от него. :)
      Не винаги се получават на един дъх: понякога правя промени, докато не усетя, че "звучи правилно", т.е. така, както е усетено. Търся ефекти, доколкото ми се иска четящият да почувства същото онова, което и аз ...
      Написаното е извън традиционните рамки от вярвания, както и аз се стремя да бъда. Рамките деформират възприятията. Думите, натоварени с прекалено много история, също.

      Но благодаря за препратките, думите там ми се струват истинни в основата си.

      Изтриване
  2. Има хора на изкуството, които интуитивно усещат и могат да ни накарат да усетим неща, които са извън обозримата реалност. Такива творби обикновено носят много висока вибрация (трябва да имаш сърце, за да я усетиш) и образно казано те карат да се почувстваш "у дома", т.е. там където няма противоречия, има постоянно движение напред и нагоре, а животът във всичките му проявления е едно хармонично цяло.

    Карат те също да се почувстваш част от нещо много по-голямо от познатото ни в земен план...

    Вероятно си я чувала, но като един конкретен пример за горното, изпращам линк към една песен, която е написана сравнително неотдавна ->>

    https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=eW2hGyVM3Ug

    Лично аз намерих за не по-малко интересна и интерпретацията на самия автор за тази творба ->>

    http://www.songfacts.com/blog/interviews/james_pankow_of_chicago/

    И понеже наближава най-светлият празник на духа - Коледа, нека си пожелаем повече такива моменти :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много хубава и силна песен, благодаря ти :)
      Както и за обяснението на автора.

      За мен страшното е да съм извън това чувство, особено когато материалното стане все по-плътно и притискащо. Може би човек никога не е "извън", но усещането е такова, на пресъхване, сякаш е спряла водата на живота. И... да, чувството "у дома" го няма. Някои казват, че в такива моменти не си истински буден, спиш и сънуваш кошмари.

      (Да си пожелаем, повече, за този красив празник. Напоследък любовта е заглушена от агресия, твърде много агресия...)

      Изтриване

Търсене в този блог

Архив на блога