петък, 24 октомври 2014 г.

Нищо ми няма


Всичко е толкова простичко днес
- тихо ръми и покарват налъми,
камък се пуква - изтича небе,
тихото става стръмно.

Всичко е тъй, както трябва да е,
никнат в стрехите капчуци.
Аз съм добре, (несъмнено) добре,
шляпам в калта и се уча.

Всичко е тъй, както трябва да е,
- трака строшено зад ъгъла.
Капките мокрят, паважът боде.
Стръмното се закръгля.

Нямаш представа какво ми е днес...
Пеят в дъжда хор олуци.
Всичките локвички пеят и те,
цялата плувнала улица.

Всичко е хубаво, даже е шест.
(Не, не ми трябва промяна...)
Аз съм добре (виж ме), добре.
(казвам ти...) нищо ми няма.

*
https://www.youtube.com/watch?v=uB8z5EIbLio

сряда, 1 октомври 2014 г.

„Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“

Ако подхванеш промяна заради самата нея, защото някъде си чувал, че е здравословно да се прави от време на време, то начинанията ти няма да имат своя душа и ще се разпаднат в ръцете ти като първите хора от глина...

Ако промяната е пътят, по който си тръгнал някоя сутрин, за да направиш нечий ден по-добър, тогава, някъде там, горе и леко встрани, в земя винаги много далече от теб и в същото време скрита от ума ти само от тънък невидим воал, Вечните рицари на Промяната ще чуят стъпките ти, ще тръгнат с теб и ще нашепват в ухото ти.

Защото истинска промяна може да има само ако сърцето ти пее за нея, ако копнежът по един по-красив свят те изгаря отвътре, прелива навън и повлича и други...

Ето един опит да се разкаже за промяната - ако не за друго, то поне за копнежа по нея : „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“ 

А има ли и ще има ли промяна? и Кой движи промените в света? и Къде става в действителност промяната - първо вътре в нас, а после навън в света или обратно? - това са въпроси, които остават открити и чиито отговори варират от абсолютния минус до абсолютния плюс, но истината не е нито само на единия, нито само на другия полюс.

Истината е главоблъсканица, лабиринт от различни перспективи, а пътеводител в нея е волята да разбереш всяка една от тях. Да разбереш и усетиш истински Другия, без осъждане и без измамното чувство за непогрешимост.

Търсене в този блог

Архив на блога