четвъртък, 10 април 2014 г.

Тъмно цвете

На улицата, тъкмо до вратата ми,
е цъфнало таз сутрин тъмно цвете.
С попарени листа и мътен блясък,
със някакъв убийствен цвят на пепел.

И по-нататък, дето край паважа
деца играят, нощем е разкалял
дъждът лехите. И проплаква влажно
капчукът.  А небето  ц я л о

покрило се е тънко със стомана
и бавно натежава. Натежава
над улицата, тъкмо до вратата ми.
И скоро ще пречупи бравата.

И скоро ще пропадне с трясък
таванът, капал дълго цяла зима.
Под него ще остане само плява,
която ще израства сива.

Цветята ще се върнат под земята,
към онзи  миг преди да са покълнали.
И дълго ще е тихо. Безвъзвратно.

А после ще се срутят стълбите.

Търсене в този блог

Архив на блога