четвъртък, 4 декември 2014 г.

Дом

Те скитаха, загубили дома си...
И виждаха частиците му в мислите си.
Докосваше ги с полъха на вятъра.
Поглеждаха се - светваше в очите им.

Съзираха го в бързеите, рукнали
след летен дъжд край мъхестите камъни.
И скитаха. Земята си загубили.
Изтръпнали от ужас, че я няма.


Прозираше през топлината вечерна,
когато мек пожар топеше сенките им.
В мастилените гънки на небето бе,
в сълзата. И във крехкостта на цветето.

Докоснали се - трепкаше по пръстите им.
В ръцете им преливаше от нежност.
Те никога от там не бяха тръгвали.
От онзи дом, дълбоко във сърцето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога