петък, 7 ноември 2014 г.

Gallifrey


Само стъпка назад в тишината
ти рисуваш по спомен очите ми.
Аз съм ничия като вятъра.
И отсъствам като небитие.

Ти за малко да хванеш ръцете ми,
да ме хванеш преди да пропадна.
Аз ранима съм като цветето.
И чуплива съм порцеланово.

Малка стъпка назад в тишината
се топи от дъха ти света ми.
И пулсира под мене земята
в плетеница от тихи пътища.

Аз пристъпвам в пустиня от атоми,
с неоформени още вселени...
Но оставям при тебе душата си,
само стъпка назад във времето.

*
https://www.youtube.com/watch?v=k-SBNgu1hO4

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога