петък, 24 октомври 2014 г.

Нищо ми няма


Всичко е толкова простичко днес
- тихо ръми и покарват налъми,
камък се пуква - изтича небе,
тихото става стръмно.

Всичко е тъй, както трябва да е,
никнат в стрехите капчуци.
Аз съм добре, (несъмнено) добре,
шляпам в калта и се уча.

Всичко е тъй, както трябва да е,
- трака строшено зад ъгъла.
Капките мокрят, паважът боде.
Стръмното се закръгля.

Нямаш представа какво ми е днес...
Пеят в дъжда хор олуци.
Всичките локвички пеят и те,
цялата плувнала улица.

Всичко е хубаво, даже е шест.
(Не, не ми трябва промяна...)
Аз съм добре (виж ме), добре.
(казвам ти...) нищо ми няма.

*
https://www.youtube.com/watch?v=uB8z5EIbLio

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога