вторник, 12 ноември 2013 г.

Шума

Въздъхвам и прошумоляват тихо
листата на изстиващата есен;
по слънцето из тях пробягва кикот,
и горе на дървото се провесва.

Просторът от очите ми изтича
по сричките на остаряла книга,
която се чете сама самичка,
и с сухи пръсти бавно се прелиства.

Кошмарите в косите ми утихват,
но после във дъха ми се оплитат.
Засядат в дробовете ми, забиват се,
отвътре блъскат, а отвън залитам.

И плочите в алеята ме спъват.
По рамките им никнат сухи листи.
Докато в тях увяхвам и потъвам,
паважът само кротко се усмихва.

Търсене в този блог

Архив на блога