събота, 31 август 2013 г.

Тъмносиво

На рамото си още нося ризница,
ръждива и разплетена от битките.
И там, където леко кръв избила е,
отрязъците са се впили, хищно.

Безчувствено металът се е срастнал,
и бавно е превзел отвътре кожата.
Нощта му лесно може да ме хване.
И може да държи заложници.

Да смачка органичните ми спомени
- стоманата си има своя памет -
по вените да пусне тъмен огън,
по нервите - метални крясъци...

На рамото ми три стопени бримки,
вклинявали се хиляди години,
полека се разрастват. И убиват.
А после - нищо; само тъмносиво.


четвъртък, 22 август 2013 г.

No One Would Listen ...



...

Shamed into solitude
Shunned by the multitude
I learned to listen
In my dark, my heart heard music.

I longed to teach the world
Rise up and reach the world
No one would listen
I alone could hear the music

Then at last, a voice in the gloom
Seemed to cry "I hear you;
I hear your fears,
Your torment and your tears."

She saw my loneliness
Shared in my emptiness
No one would listen
No one but her
...


Търсене в този блог

Архив на блога