четвъртък, 21 февруари 2013 г.

Из-гора


Леко в мен покарвай, Тъмнолиста...,
костите ми в вейчици превръщай.
Нежният ти дъх да ме пречисти,
мрака ми от корен да прекърши...

Нека всичко в мене да простене
и наместо алена отрова,
в вените ми текне кръв зелена,
а в окото ми примигне сова.

Бавно ме увивай, неусетно...
До прашинка нека се смалява
онзи неспокоен огнен демон,
онзи ненаситен бесен пламък,

който си отглеждам до сърцето,
нека да изсъска във реката.
Нека се смири духът ми гневен
и си тръгна лека като вятър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога