вторник, 29 януари 2013 г.

Чернобяло /II/

Окапаха шахматните квадратчета
от робата на нощна пеперуда.
И белите посипаха стъклата.
А черните покриха свода лунен.

Нагъна нощ балкони и первази
и в тъмното ъглите им размести.
Безкрайно леко, колкото да влязат
през отворите малки черни сенки.

А царят и царицата на мрака
угасяха един след друг прозорци,
и, дребна бяла пешка в чернотата,
в последния си ход преди умората,

опитвам да си спомня за цветята,
които зад дъската избуяват,
опитвам да си спомня светлината си...
Но гасна. И сънувам чернобяло.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога