неделя, 27 май 2012 г.

И се събуждам

И се събуждам понякога, знаеш ли...
и се събуждам друга.
Лека, копринена, тиха, сияеща,
главозамайващо влюбена.

Стъпвам на слънце по плочките в кухнята
смигвам през смях на небето,
в синята утрин бляскави пухчета
падат на лодки в кафето ми

и се събуждам, за бога, невярваща,
някой нашепва в косите ми;
вазите, вместо с цветята увяхващи
са се покрили с изгреви

даже часовникът се е преместил
в светло неслучено минало...,
а огледалните рамки несреща ми
сребърно са се размили

някой е хванал лицето ми в шепи,
някой така ме обича.
После загубвам земя под нозете си...
После загубвам всичко.

Greta Salóme & Jónsi - Never Forget

Търсене в този блог

Архив на блога