понеделник, 5 септември 2011 г.

Усещам

Потъва утринта в зеленината
на езерната стая с тъжни рибки.
Завесите са в цвят кафява захар,
стъклата са от бирени бутилки.

Зазидах лабиринта от подземия;
стените без това растяха в бездни.
Сега из полумрака ме преследват
отчаяните викове на клетника,

чиято пътеводна нишка скъсах...
обрекох го на бавни малки смърти.
Ще оцелее... само ако свърне
към своя собствен център, вляво, вътре.

Потъвам с утринта в дрезгавината
на гладкото, покрито с шепот езеро.
Усещам смътно, че съм само сянка;
и някой горе ме сънува в себе си.

2 коментара:

  1. Ей, колкото пъти го прочета твоето усещане и ми "тръгва" едно стихче на Николай Милчев -
    Цветна риба от стъкло.
    Ментови бонбони.
    Тишина без облекло.
    Нещо се отрони...


    Пожелавам ти пълнокръвни есенни усещания, цветност и усмихнато сърце:)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога