вторник, 16 август 2011 г.

За цветното ще мисля после

И последната своя сълза
заледих и захвърлих на плочките.
Тъй съм кротка, и даже добра,
и си дялкам ледени топчета,

и си вдигам къща от сняг.
Тук водата прекрасно замръзва.
От висулките става и шах,
цветовете ще мисля по-късно.

Виж последната моя сълза
- замразих я, а после я пръснах.
И я сложих под перлен воал-
стъклен прах в реквизита на мъката.

Тук следобед прилича на здрач;
пия чая си блудкав на кубчета.
В пет без десет. И нямам слънца,
само куп ореоли надупчени.

Аз съм тихичко ледена, знам...
и кръвта ми е нейде под нулата.
Обездвижих рой кръвни телца
и сега не препускат до лудост.

И така... си играя на шах,
както казах. Червено и бяло.
Срещу мен тихо мести Студа,
а броячът в снежинките спрял е.

3 коментара:

  1. болезнено е, особено в сърцето на лятото, като леден къс в чашката на розов цвят

    поздрави! ( ДА ТИ ПОЖЕЛАЯ победа в ледения шах, ако наградата е размразяване, но да не боли, да пее)

    ОтговорИзтриване
  2. (Дано поне разхлажда:)

    Благодаря за пожеланието ... Надявам се студът да е лош играч, щото аз не ставам

    :)

    ОтговорИзтриване
  3. то ясно, че разхлажда, но дано не смразява!

    поздрави за въздействащата поезия, Е

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога