сряда, 10 август 2011 г.

Тя Е

Тя е стара. Дълбоко в душата си
аз я носих за тебе единствена,
през пустини и пепел, и пламъци,
във съда на сърцето си. Чиста е.

Тя е древна, със нея обаче
се задавят най-точните думи.
Този стих е съвсем неудачен.
Пиша го не съвсем със ума си.

Пиша кратко, за силата няма,
без тиради ненужни, понеже
може име все още да няма,
но светът ѝ прелива от нежност.

И във мене тя кротко пулсира.
Без да вика, да блъска, да стене.
Тихо пръстите ни събира.
Разстоянията отнема...

Тя е светла магия, с която
заблудените ни частици
стават сплетени състояния...
Тя е звездното във очите ти.

4 коментара:

  1. всъщност
    радвам се, че ти е добре :)

    ОтговорИзтриване
  2. радвам се, че е повод за радост:)

    (не ми е)

    ОтговорИзтриване
  3. напротив ...

    (просто не мога да се изкривя да излъжа :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога