По скосените стъпки на здрача
сипвам капки златиста боя.
Правя миглите си да плачат
не сълзи, не вода.. Светлина.
Тънък наръч лъчи разпиляват
разкривени жалузи. Горят.
Обикаля ги, мърка, прозява се
кремав залез на рижи петна,
а прозорецът цял е във вадички
от изтичащ по рамката ден.
Сивотата в очите ми дави.
Но нощта ми ... едва ли ще спре.
Волна молитва воля
Преди 3 седмици
Няма коментари:
Публикуване на коментар