вторник, 5 юли 2011 г.

Порой

Рукна дъжд. Сякаш бездна пробита
над площада изсипа безкрай.
Само миг. И небето се плисна.
После долу земята преля.

Сякаш тъпан с разпрана мембрана,
сякаш мях, издълбан с остър меч
се разтвори небето, раздра се.
И кръвта му тече ли, тече.

Вече къщите странни са кораби.
Зад прозорците няма земя.
И небето го няма. А хората...
Всеки Ной във ковчег се е сврял.

Тъжни мачти са горе антените
с неушити все още платна.
Всеки камък от влага е бременен.
Даже въздухът вън е вода.

И зад мътната плът на стъклата
аз очаквам отавдна да спре
този летен порой непонятен;
тази липса на суша в море.

После дълго изплуват стрехите.
И утихва библейският страх,
че небето ужасно сърдито е.
А над къщите съхне дъга.

4 коментара:

  1. Изживяно, и то красиво! Това беше в неделя! Такава дъга не бях виждала още - голяама, цяла! Обикновено са еднокраки и куцукат наоколо след по-проливни дъждове;)

    поздрави и слънце!

    ОтговорИзтриване
  2. Ах, и край моето бло/г/кче дъга изгряла ;)

    ОтговорИзтриване
  3. то една дъга...

    още като ти прочетох пороя щях да ти казвам, за сходното усещане - така се чувствах на терасата в големия дъжд - като на кораб в буря, дори го писах в една реплика в моя блог

    ОтговорИзтриване
  4. да, сходно е ...
    а докато го гледаш, дъжда, как тече проливно, сякаш и в теб нещо тече и аха да прелее

    :)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога