понеделник, 4 юли 2011 г.

*

Замая ни сезонът на малините,
шумящ и сладък в топлите ни вени.
Реките златни, рано изкласилите,
виновни бяха с медния си шепот.

Подмамиха ни лъскавите мравки
и кошерите, слънчеви и прашни,
и пъстрите морета във тревата,
и пълните с нектари цветни чашки.

Виновни бяха ... тесните пътеки
възлизащи нагоре през листата.
Невинни бяхме. Просто ни отнесе
в гората тиха лудналият вятър.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога