Приказки от Безкрая 3

Пътят натам и обратно свършва внезапно,
до надъвканото по края междузвездно шосе.
Кой друг, освен теб, може да го побере
в ума си...?
Уморих се от чужди светове.

Точица съм от последната чертица на името ти.
Гласна от края на риданието ти.
Пътят към теб е тунел с лунни камъни,
свлечен в невъобразимото.
Зная...
Пръстите ти кървят от драскане
по грубия гранит на безкрая,
а гласът ти преграква от викане.

Отвъд плътността на завесата между тук и другаде
тайна е какво ни очаква -
разпад или синтез,
изгрев или залез,
начало или край.

Кодирам се отчаяно в точки и тирета,
в дълги и къси светлини,
в частици и вълни,
дискретно и аналогово...
Пулсирам в сигнал за бедствие,
като заседнал в беззвездното кораб.

В древните карти,
няма долу
и няма горе.
Затварят се, чисти и безпосочни.

Кой друг, освен теб, може да го побере
в ума си?