петък, 17 декември 2010 г.

Remake

Скалите ти раздираха нозете...
- гранитна гръд и лед, и няма свършване.
Денят ти обещаваше небе,
нощта дойде и нещо в теб се скърши.

Къде върхът е никой не ти каза.
(Кога е?) Разтопиха се посоките.
И пръснаха се в стръмното премазани
на вярата ти скършените кости.

А вятърът се вкопчи във ръцете ти,
и злобно ти зашепна да се пуснеш.
Секунда слабост - долу чакат бездни.
Духът ти те предаде преди утрото.

Духът ти забълнува светли изгреви,
над морски брегове, в прегръдка тиха.
Не чакай да те хване принц от приказка.
Героите отдавна те отписаха...

Скалите ти оплетоха косите.
Сама си... Знаеш. Няма път за връщане.
И болката единствена е истина.
Докато чувстваш - не отпускай пръсти.

3 коментара:

  1. Докато чувстваш
    ще е само болка...
    Отвъд човека
    точи си поток
    от стъпки неизменни,
    само колкото
    да вземем за поредния урок.
    Но си тече потокът и живот е,
    а чувстването наше му е бряг,
    по който се затлачват безпосочните
    посоки в безпоточния ни бяг.

    ОтговорИзтриване
  2. Няма личен смисъл.
    Има само Смисъл, там, където го няма личното.

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога