петък, 31 декември 2010 г.

Безсъници 3

Тихото, като задгробно, дишане
в скута на потъналата къща,
шепотът в завесата разнищена,
там, където се размива бъдещето,

крехкото разпадане на мислите
в пукота на восъчните свещи,
хрипкавата жалба на годините,
стегнати в капаните за вещи,

мамещата песен на стрехите,
в тъмния оркестър от вълшебства,
странната подредба на звездите,
в дрипавите дипли на небето...

ленно от съня ми се процеждат
в тънките безлуния среднощни.

А умът ми - паяче на прежда -
бавно се заплита; невъзможно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога