неделя, 28 ноември 2010 г.

Не вехна

Да кажем, че бях камъче в прахта.
Пробито, мръсно, неугледно, сиво;
пак щях да бъда по-достойна, да,
отколкото сега, когато "жива",
по-мъртва съм от мъртвите неща.

Да кажем, че бях стръкче от тревичка,
бях венчелистче бледо в съхнещ тъжно цвят.
Дори увяхнала, аз щях да бъда (щях да бъда!)
чиста.
Без мисли изкривени, и без мрак.
Във форма толкоз лесна за обичане.

И смешно е, че нося име цветно,
а тровя с тленност пролетна душа.
(Какво като на думи уж не вехна!)
Аз искам цветния живот да възродя.
А после да си спомня за Небето.


1 коментар:

Търсене в този блог

Архив на блога