четвъртък, 2 септември 2010 г.

Умъртвяване на чувствата

Разкъсват се нефритените накити.
В духа ми рикошират плочки.
Така умирам с всяко ниско падане
- разбивам се преди да е започнало.

Ти после слизаш, с хор на оплаквачките,
да жалиш разпилените ми късчета.
Разкаяно прегръщаш и погалваш
пребитите ми чувства. Но е късно.

А живата ми плът пулсира глухо,
синхронно с сурогата ми във вените.
Постигнах идеала ти за кукла:
красиво, кротко тяло. С нищо в него.

2 коментара:

  1. Кажи ми нещо, което само аз и ти знаем.Още не съм сигурна.Няма да допусна грешка насила

    ОтговорИзтриване
  2. оххх,
    аз се чувствам добре така,
    но не се чувствам добре някой друг като се чувства така...
    Недей...

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога