четвъртък, 23 септември 2010 г.

По реката

Ще протегнеш ли днес милостиво ръка?
Тъмнината заседна на моя бряг.
И докато завързвам на камък тъга
и докато пресипвам от гняв

и увивам сърце във тръстики и кал,
и се правя на бездна без грим,
от безсмислие пълен си ляга света.
После дълго, предълго не спи.

Не ме чакай във шепот на стара върба,
над иглички по черния път ...
Аз съм толкова мътна от нощния мрак,
И съм толкова болна отвътре.

4 коментара:

  1. не, само привързаност

    Любовта оживява
    и е неотнемаема същност

    ОтговорИзтриване
  2. някои неща не се лекуват с шамари (защото са предизвикани от), а с любов...
    тя кара да припламне любовта в собствената ни същност... под тоновете сажди ... много ми е странно тези дни, сори за несвързаното стихче:)

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога