петък, 3 септември 2010 г.

Крива луна

Вървя през изумрудена гора,
в която невротичен месец свети.
Студът е срастнал с нея, любовта -
из корените живи се оплете.

Сега е празно, свита тишина.
Безмълвна, непрогледна, безсърдечна,
със струйки от порязана луна,
прокапала по кукувича прежда.

Вървя през несъбудена гора.
И всички светлини се свиват тежки.
А мракът, колабираща звезда,
навътре, към безкрая, ме повежда.

2 коментара:

  1. В тези колапси се раждат вселени.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти..

    (и се раждат, и не са вече никога същите), може би

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога