вторник, 24 август 2010 г.

А часовникът ще се разпада...

Дълго ще очаквам да ми мине,
а край мен денят ще изтънява.
Ще размахва четчици в градините
нищо неразбиращият вятър.

Дълго ще очаквам. Да ми мине.
А край мен врабчета ще подскачат.
Ще отърсват прах от перушина,
ще навират човчици във чашата ми.

Стъпки ще отекват край вратата.
Някъде прозорците ще викат,
ще проскърцват старите им панти,
в опит да се скъсат и да литнат.

Влюбените грешници на двора
нашите ръце ще имитират,
нашите вълшебства ще говорят,
с нашите лица ще се покрият,

и градът ще стане наша сцена,
улиците ще пулсират в мрака
- миналите, бъдещите, вечните -
чуждите целувки ще са наши ...

Дълго ще очаквам да ми минеш,
а часовникът ще се разпада.
И ще плача, да му се не види.
И ще пиша, да го вземе дявол.

2 коментара:

  1. ех... щеше ми се да те разведря с нещо,
    но знам как тежи...

    ОтговорИзтриване
  2. Сега пък се изтри.Какво да кажа- че няма да мога да почивам. Прикачвам директно.Но въпреки болката в душата имам удоволствието да изпитвам най-великото чувство на света- прекрасно е.

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога