четвъртък, 20 май 2010 г.

Между релсите

Опитвам да съм като другите.
Разпервам ръце и вървя по въжето им,
по изтънели струни.

Опитвам да изляза от себе си.
Отчаяно да се оставя другаде.
Да викам : "Не съм!
Не съм с нея!"
Да вържа на възли чувствата,
моите недодялани лудости.
Моите карикатури.

Някъде между релсите,
точно преди да залитна по тях,
точно преди да се врежа
право в насрещния влак,
виждам го,
и се разнежвам.

Мъничко, мило и крехко
охлювче мъкне вселени
на кадифени плещи.

Докато аз мъкна мрак.

2 коментара:

  1. Да, човек винаги намира за какво си струва да се живее - може би точно за тези малки, мънички радости, които понякога не забелязваме оглеждайки се в огледалата около нас, но не нашите - чуждите огледала, които искат да сме съвършенни за тях, а кте самите изкривяват образа. Оглеждай се във водата, оглеждай се във истината

    Поздравче!

    ОтговорИзтриване
  2. Много точно казано, благодаря :)

    Огледалата на чуждите очаквания са много коварно нещо ...

    ОтговорИзтриване

Търсене в този блог

Архив на блога