четвъртък, 7 януари 2010 г.

Където мракът е покрил света

Да, искам си обратно наметалото
и онзи меч, кален във змейска кръв.
Щом няма вече никой, аз ще стана
последният надянал броня .. мъж.

Валят мъже? Къде са? (Алилуя.)
Разхлаждат уиски с много, много лед.
Не ме поглеждай строго. Аз съм луда.
Докарай коня, Санчо, и напред.

Къде напред, ти по-добре не питай.
Но някъде прочетох - има там
страна, в която не достигат Рицари.
Където мракът е покрил света.

По пътя ще е много, много страшно.
Ни цвят, ни звук, ни звездна светлина.
Ни даже от кого да се изплашиш.
По пътя ни ще има самота.

Ще ни посрещат само непознати.
Но ти стегни добре онез седла.
Нагръдниците, шитовете, сабите.
Днес тръгваме. И няма път назад.

Търсене в този блог

Архив на блога