Ела, отпий от медения залез,
заседнал в тъмно ъгълче на чашата.
И дълго за деня си ми разправяй ...
Виж, цялото небитие е наше.
Прозорецът е зейнал към безкрая.
В дървото му догаря чуждо слънце.
А рамките разделят меко стаята
на тлеещи предздрачно правоъгълници...
И има време всичко да се сбъдне
в безкрайното настъпване на мрака.
Звездите ако спрем, ще сме безсмъртни.
Тъй както бяхме някога във Амбър.
И няма безнадеждно да се търсим,
залутани в тълпи безлики сенки.
Ела и съживи духа ми с пръсти.
Виж, всички нишки в мен са изтънели.
И всичко в мен - за твоя глас копнее,
загубило най-древната си форма.
Ела, отпий, преди да се разлея
и после дълго нищо да не помня...
Волна молитва воля
Преди 2 месеца
Пожелавам сбъдване,
ОтговорИзтриванемакар в безкрайните небитийни потенциали да е вече налично...
Много пъти минавах оттук и все се въздържах от коментар. Но понеже сигурно си се досетила, че ми е най-любимото от поредицата Twin Soul, ще допълня само коментара на Венци с това. Убеден съм, че се случило в края на предишната Вселена. И предстои да св случи в края на сегашната. Нека си пожелавм всеки в това далечно бъдеще да срещне и общува по този начин със своята сродна душа. Дори да е за малко и дори да е накрая на битието и времето, с което разполага сегашната Вселена :)
ОтговорИзтриванеблагодаря за споделеното:)
Изтриваненашето незнание за истинската същност на нещата е в основата на всяка драма струва ми се
навярно дълбокото същество знае всичко, но не и обичайният ум, а оттам идва и мъката по нещо изгубено