събота, 1 август 2009 г.

Неделя

Изтритите стълби викнаха,
предпразнично полудели.
С неземни цветя поникнали
да ни разкрасят неделята.

С парченца от пъстри чаши
от вятъра запокитени.
Небето, не знаят, наше е
и тайничко ни намигва.

Препълнено и задушно,
из двора ни тракат скелети.
По масите тропат духове
със розички на ревера.

Не спират да ни заливат
с порой от любезни глупости.
Червеното ми отива ?
Вземи ме и да танцуваме.

Вземи ме и да забравим.
За сенките по терасите,
дошли да ни изучават.
От залеза капе щастие,

по устните - звезден шепот,
под пръстите ти - безкраят.
Нощта във очите ти - нежна е.
А всичко след нея ... тайна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога