петък, 8 май 2009 г.

Magdalene

I.
Тя е дребничка
в своята смачкана рокля,
възширока във кръста,
с потънали в морав десен
рамене.

Не по мярка е всичко по нея,
и болката,
и зеленият шал от удавено
сякаш във кръв
кадифе.

Не на място е някак...
Под тихия ритъм на полка -
непокорно откраднати звуци
с привкус на кафе -

с точен мах на ръката премята
навред по простора,
между куп цветни щипки
и късчета синьо небе,

между два ката черни и два ката бели
стени от сълзящо пране
(със отлично заучени жестове)
тя оплита с въже
любовта си...

II.

Мълчаливо поглажда изтритите шарки
на плочките,
изтънели навярно към някоя (друга...)
вселена
и, безмълвно загледана в бездната
на прозореца,
(към небета, където е някак по-друго
времето),
акуратно нарязва, без никак да терпне,
без даже да мигне
волята си.

И най-после приглажда по себе си (болката...)
роклята
и черви безобразно,
и черви непохватно
устни.

В тази твърде голяма за нея безцветна
ро(к)ля
на любимата, малка,
домашна,
прекрасна
блудница,

(Господи...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога