вторник, 19 май 2009 г.

Не казвай нищо

Седни до мен и нека да сме тихи.
Седни, не говори. Светът боли.
Бъди за мен покоят на водите,
в кристалния им ромон лъч бъди.

Седни, любими, и не казвай нищо.
Виж, цялата кървяща съм от думи...
И бавно с любовта си ме разнищвай
до раните, оставени от другите.

Седни и не ме пускай да залитна
към мрака на поредното безумие.
Вземи ме с теб в онази нежна приказка,
която после дълго да сънувам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога