четвъртък, 30 април 2009 г.

De profundis

Същността ми напира през порите.
Същността ми се мята безумно, запечатана с огън.
Същността ми раздира кожата.
През кръвта се просмуква чак в крехкия мозък на костите,
с онзи писък на стегнати в режещи ремъци скотове,
на пленени във лепкави паяжини насекоми,
на откъснали в битка крилцата си водни кончета,
на побелели от ярост медузи-горгони...
Същността ми сълзи там, под клепките, като отрова.
Същността ми напира да се роди отново,
без да трябва да лъже, да се преструва, да моли.
Същността ми не помни, за Бога, какво е сторила!...
Като в ларва с крещяща обвивка, сама и безпомощна,
същността ми се блъска насън да напука затвора си.
Тя не знае доколко, необратимо, е болна...
Само... иска, бездомна, един ден да и отвориш...
В плът и кръв, зад решетки от изхабени атоми и изморени от сплитане хромозоми,
същността ми от толкова време вика на прага ти, Господи...
Омагьосана.

**********

Delerium - Angelicus

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Търсене в този блог

Архив на блога